След издаването на дебютната ми книга "Тополи по пътя" имах много поводи да се уверя, че историите, които разказвам, се попиват от четящите хора като техни лични преживявания. Честно казано, не очаквах книгата да се приеме така радушно. Напук на притесненията ми за евентуален провал, прочелите я многократно ме питаха (и все още го правят) кога ще излезе трета, а защо не и четвърта част.
Да, те са назрели в главата ми, но преди да се захвана с това, реших да излея плодовете на едно друго узряване - родопското.
От поне 15 години кръстосвам прашните пътеки и горските пътища на Планината. Срещал съм се с какви ли не хора - овчари, кравари, секачи, косачи, берачи на гъби и диви плодове. В кръчмите на много селца съм сядал сред някоя места компания, за да чуя невероятни истории за иманета, прокоби, тегоби, скрити символи, забравени знания, легенди и митологизирани местни герои. Християни и мюсюлмани са привнасяли допълнителни краски от вяра в някоя стара история, родила се още в езически времена. Навсякъде из Родопа са ме посрещали открити и непредубедени хора. Имало е места, където съм усещал недоверие, продиктувано от страх. И когато успея да предразположа събеседника си, винаги съм откривал мътната сянка на някакъв феодализъм, наложен върху местните хора от облечени във власт господа. Стягайки оскъдния поминък в оредяващите села в обръчи от зависимости, тези властници оставят след себе си само безразличие, униние, боязън и бедност.
Виждам как през всичките тези години родопският човек малко по малко започна да се възражда. Любовта към Планината подтиква към действие, към отхвърляне на всичко, което се стреми да я обезличи. Усещам как дълбоко кодирани в ДНК-то ни връзки връщат силата на родопския човек, хранят увереността му, въздигат чистотата му към по-достойно място в собствената му душа. А това е възможно единствено, ако връзката ни с Майката Земя отново се е заздравила и сме започнали да я усещаме като истински живототворяща.
Вървял съм по стотици горски пътеки, подметките ми са вдигали праха на още толкова планински пътища. Обследвал съм безброй скали, чукари, камънаци, мегалити... Историческите пластове по тези земи са много и се губят в хилядите години назад във времена, за които дори историците съвсем предпазливо обелват само по някоя дума. А Родопа пази следите на предците ни. Все още ги пази. Но за да ги видиш и ти, Планината първо трябва да те изпита, след това да те омагьоса и накрая да те приеме като свое дете. Щом станете едно, тайните стават достъпни, а времената - осъзнати.
Натрупаното в главата ми се превърна в критична маса и потърси буквите. Появи се "Махала без име". Много ми се иска да съм успял да поръся по страниците поне малко от манната на Родопа.
